Инстрейд Застрахователен брокер » музей

ФБР възобновява разследването на кражба за 300 милиона долара

Maria Vasileva — Mon, 31 May 2010 14:24:33 +0000

През 1990 двама крадци нахлуват в музей „Изабела Стюарт Гарднър”, безсрамно опаковат пазачите с подлепяща лепенка и изрязват тринадесет картини от рамките им. С този безсрамен акт влизат в историята на кражбите на произведения на изкуството като извършители на най-скъпото грабителство. Стойността на изчезналите картини е между 200 и 300 милиона долара. Безследно изчезват и още не са открити произведения на Рембранд, Вермеер, Дега и Мане. От мартенската сутрин на извършването на престъплението до този момент не е открита нито една от липсващите картини. Заподозрени не са липсвали, но разследването не води до разкриване на кражбата. Музеят не е имал застраховка за кражба на произведенията, нито е разполагал с подходяща охрана. Колекцията е частна и оправданието е, че дарителят на е осигурил средства за това, нито пък е изявил изрично желание за такъв разход в завещанието си…

Цели 20 години след най-голямата кражба на произведения на изкуството в историята, ФБР възобновява разследването на случая с нов подход. Пробивът в дългогодишната мистерия се очаква да дойде от проби на ДНК от сцената на престъплението. Агентите от ФБР не разкриват естеството на доказателствения материал, но използваните за облепянето на пазачите лепенки могат да съдържат още частички от кожата на престъпниците или остатъци от потта им. С новите постижения на лабораторните изследвания тези проби могат да бъдат обработени и от тях да се извлече ДНК-то на арогантните грабители. Съвременните бази данни могат да осигурят добра основа за претърсване, тъй като вече съдържат проби на над 7 милиона индивиди.

Агентът, който води случая в момента, смята, че основните заподозрени трябва да се търсят сред местните престъпници. Това изявление, обаче, идва след продължителни проучвания на улики, водещи разследването от САЩ през Италия до Япония. Известно изумление буди и фактът, че са взети някои не особено ценни картини, като непокътната е оставена едно от най-ценните притежания на музея – Тициановата „Отвличането на Европа”.

Музеят предлага награда от 5 милиона долара за връщането на картините в добро състояние, а от офиса на главния прокурор са обещали да не се повдига обвинение в притежание на откраднати произведения на изкуството.

Застраховка на произведения на изкуството

Maria Vasileva — Tue, 13 Apr 2010 11:24:41 +0000

Въпреки, че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да изкуши и по-простоватите грабители.
Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона” – вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк – от музейна експозиция в Норвегия постави проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Според цитат на управителя на музея картините представлявали незаменими шедьоври и застраховката им не би могла да се използва „да закупиш един нов Мунк от улицата и да окачиш копие в музея”.
Смисълът зад думите на куратора може да изглежда опрян на здравия разум, но ако погледнем случката в цялостен аспект, твърдението му за ненужността на застраховка срещу кражба изглежда неподкрепена. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но не това е главната тема. На първо място, кой вариант е за предпочитане – музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката или музеят е без платната на Мунк и не е получил и една стотинка?
Вярно е, че застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо. Това е един от аргументите на управителите на експозиции за липсата на адекватно застраховане. Но, от друга страна, няма случай на кражба на цяла колекция от платна. Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова, обаче, съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които е да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.

Ново попълнение в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Maria Vasileva — Sun, 11 Apr 2010 16:20:49 +0000

Свикнали сме музеите да са старинни сгради с огромни зали и леко прашасали експонати. Но в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк скоро се настани малко непривичен нов обект – знакът от компютърната клавиатура, присъстващ във всеки електронен адрес – @.
Символът, наричан в различни страни „охлювче”, „свинска опашка”, „мишле”, „маймунско а”, е признат от съвета към музея за изключителен съвременен обект на изкуството. В музея в момента се съхраняват или са изложени близо 170 000 експоната, които представляват едни от най-известните дизайнерски постижения от окръжаващата ни среда от началото на 20-ти век до сега. Коли, мебели, архиви на талантливи дизайнери – всичко е подбрано след спечелване на одобрението на комитет, съставен от архитекти, дизайнери и художествени критици.
Комисията от изтъкнати творци се събира през три месеца и оценява представените предмети за експозицията по строги критерии. Всеки обект трябва да отговаря на следните характеристики: да е превъзходен като форма и функция; да въплъщава ценности като изчистеност, правдивост, простота (съществени за един добър дизайн); да е въздействал по значим начин или да е променил живота ни; да е иновативен. А ето го и въпросът за победителите: Ако не е бил изобретен (изработен, измислен), това щеше ли да ощети света? Дори и в минимална степен?
Събраните експерти не са се поколебали при даването на високи оценки за символа @. Въпреки това, @ не е обикновен експонат, който може да изложиш между сребърния супник на Дресър и купичката за горчица на Потър. Маймунското „а” даже не е физически обект. Точно това, обаче, издига още повече ценността на @. От една страна, символът ефективно изпълнява функцията да опрости и изясни неразбираемото за обикновените хора превръщане на писмото в компютърен код и обратното. В него се вплитат елегантност и икономия едновременно, според куратора на музея г-жа Антонели. В момент на криза и екологични проблеми икономичността и рециклирането са високо ценени качества.
Дизайнът не е само физически израз на творчески потенциал, често той е дейност с изпъкващи естетически и етични последствия, казва кураторът на Музея за съвременно изкуство. Символът очевидно има всички нужни качества да попадне в музея. А ние ще се радваме на музеен експонат всеки път, когато проверяваме електронната си поща.