Последвайте ни в Twitter Вижте видеото ни в YouTube

Бисер: трудното тепърва започва

Харманлийското село Бисер стана печално известно през последните два дни, след като бе залято от прелелия язовир „Иваново“ и даде 8 човешки жертви в стихията. Макар трагедията да потресе цялата страна и да изправи на нокти всички българи, живеещи в близост до реки и водоеми, всеобщото впечатление е, че тя не изненада никого. Не са изненадани дори самите жертви – жителите на Бисер и околните засегнати села, които, заедно с местните власти, от години знаят за проблема със стената на язовир „Иваново“. А живеещите в останалата част на страната гледат със съжаление, бедстват по свой начин заради особено тежката зима тази година, и със съжаление си припомнят и други подобни трагедии, станали по подобен нелеп начин, и потопили страната в траур. И докато тези в Бисер се борят за оцеляването си при минусови температури и без дом, и все още са твърде шокирани, за да мислят какво ще се случи оттук нататък, останалата част от българите вече свързват точките и се досещат, че ще има и други трагедии. Тази просто бе поредното доказателство, че такива неща ще продължават да се случват.

Последователността на апокалиптичните събития в района на Харманли от понеделник сутрин е известна. Малко преди 7 ч.стената на язовир „Ивново“ се пука и след 5 минути вълната вече е опустошила първото село по пътя си – Бисер. Следват Лешниково, Елена и Стойково.  Местните жители нямат време дори за паника – който успява се качва на горния етаж на къщата си, който не успява е пометен от вълната и в най-добрия случай остава блокиран под вода в залятия си дом. Някои опитват да избягат с автомобил, но не успяват да се спасят изобщо.  Така жертвите в Бисер са преброени до 8. Десетки от 800-те жители на селото загубват домовете си.

С убийствената вълна обаче трагичната история не свършва, а започва. Това каза вчера и еврокомисарката по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева, която посети потопения район.  Тепърва предстои на пострадалите хора да преживеят смъртта на близките си. Заедно с този шок те трябва да се справят и със загубата на имуществото си. Част от засегнатите са загубили напълно домовете си и преживяват огромен шок. Възрастен жител на селото е получил инфаркт, след като видял разрушената си къща. Човек от село Лешниково починал от същото, след като видял удавените си животни. За повечето от тези хора това означава, че трябва да започнат живота си отначало. Да построят наново домовете си (или да ги изоставят завинаги и да продължат живота си другаде), да изградят наново начин за прехранване като се сдобият с нови животни или търсят ново препитание.

Държавата обяви, че ще даде 1 милион лева за справяне с последиците от бедствието, а близките на всеки загинал ще получат по 10 000 лв. Ще има и компенсации за загубени животни. По-рано социалните служби обявиха, че ще платят помощ от 325 лв на всеки от пострадалите в Бисер, а пощите започнаха да изплащат пенсиите предварително, за да помогнат на закъсалите хора да прекарат най-тежките първи дни след потопа.

Отвъд обнадеждаващите цифри, че все пак ще видят някаква помощ, само преживелите вълната и останалите без дом от Бисер ще видят истинското лице на бедата, която ги очаква. Днес медиите броят язовирите и институциите, които би трябвало да отговарят за тях, критикуват властите за реакцията на кризата, коментират кой политик къде с какво се е появил, за да покаже, че е загрижен за ситуацията. Но пред пострадалите от бедствието стои един още по-голям въпрос: какво следва утре?

Предстоят неописуемо тежки седмици и месеци, които ще поставят пред огромно изпитание психиката и силите на хората. За зла участ, тази трагедия се случва в една от най-тежките зими, които сме виждали през последните години. Тя създава сериозни проблеми и затруднения дори в големите градове, които са далеч по-подготвени за реакция при бедствия. И само хората в Бисер и околните села могат да си представят (просто защото ще им се наложи да го преживеят) какво е да си без дом, без ток и без отоление при -10 или повече градуса. Някои от тях вече бяха пуснати да се върнат по домовете си, но само за да изпаднат в още по-голям ужас. Част от къщите са напълно разрушени, повечето се държат, но покъщнината е унищожена и негодна за употреба. Голяма част от нея е отнесена от реката. В близките няколко месеца хората ще трябва да живеят на полеви условия, докато възстановят напълно домовете си. Ако това изобщо е възможно.

За добро или зло, България няма скорошен опит за справяне с точно такава ситуация (макар че е спорно дали ако имаше, щеше да се справи по-добре от първия път). Предишните тежки наводнения през 2005 г.  и 2007 г. станаха през лятото и макар бедственото положение да бе също толкова сериозно, поне бе топло.  Зимата, с която едва се справят големите градове без потопи и с много мощности, е може би най-голямото предизвикателство за властите и жителите на село Бисер в момента. Подобен скорошен опит, при това още по-горчив, имат японците, с които е трудно да се сравняваме. Дори при тях, след унищожителното земетресение на 11 март 2011 г., един от най-сериозните проблеми за милионите пострадали хора бяха не разрушенията, не изтичащата от Фукушима радиация, а смразяващата зима, която затрудняваше спасяването на пострадали хора и снабдяването с храна и стоки от първа необходимост на евакуираните.

Колкото и да ни се иска, не можем да вземем Япония за пример, който да следваме във възстановяването на Бисер. Случилото се в тази страна може само да ни напомни, че най-страшното тепърва предстои. И донякъде да ни обнадежди (не толкова нас, колкото хората в Бисер и околните пострадали райони), че изход винаги има. Почти година след труса и вълните цунами, повечето от пострадалите райони на Япония са построени наново, а АЕЦ Фукушима е обезопасена. Някои пътища дори бяха възстановени едва месец след земетресението. Разбира се, не можем да очакваме толкова скоростно възстановявне у нас. Най-малкото, трябва да изчакаме да мине зимата. Но и ние имаме повод за надежда. Пострадалият преди 5 г. от подобни наводнения град Цар Калоян, Разградско, днес е възстановен от потопа, а жителите му са станали по-силни от трагедията, която не може да се опише с думи. Съпричастни към събратята си по съдба в Бисер, те първи се притекоха на помощ и дариха 1000 лв на бедстващите там. Но същите те, вероятно, и първи са осънали горчивата истина: че едни и същи трагедии ще продължават да се повтарят, просто на различни места. И виновник за тях не е само природата.

Жителите на Бисер обаче не губят вяра. Ако има нещо хубаво в тази трагедия, ако може да се говори за хубаво е, че не стана всичко това 2-3 часа по рано, всички днес щяхме да сме по моргите, коментира пред БНТ жена от залятото село.

Сподели ако ти харесва:Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Reddit
Reddit
Tweet about this on Twitter
Twitter

Публикувано в :: Застрахователни новиниИзбрани

Тагове::