Последвайте ни в Twitter Вижте видеото ни в YouTube

Изключват застраховката като обезпечение по ЗОП

застраховка гаранции

Източник: Банкер

На 8 юни 2022 г. в правителствения Портал за обществени консултации е публикуван проектозакона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Той предвижда редица изменения, засягащи ползването на застраховка „Гаранция“ за обезпечаване на авансово плащане и за изпълнение по договори за обществени поръчки, възможност за възложителите да не отстраняват участници при несъществени недостатъци в офертите. За отговори на някои въпроси потърсихме Ивета Кунова, шеф на „Инстрейд Застрахователен брокер“ и инж. Иван Моллов – член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България.

По какъв начин предвижданите промени в ЗОП се отразяват на участниците, изпълнителите и заинтересованите лица в сферата на обществените поръчки?

Ивета Кунова: Като застрахователен брокер и активен участник на застрахователния пазар мога да кажа, че промените ще засегнат възможността на застрахователите да издават застраховки като обезпечение. Това ще рефлектира силно негативно върху цялата дейност на компаниите, участващи в търговете по ЗОП. До настоящия момент ЗОП дава възможност за изпълнителите да избират формата на обезпечение, а с предвижданите промени застраховка „Гаранция“ ще бъде възможна, само когато стойността на авансово предоставените средства, съответно на гаранцията за изпълнение, е равна или по-малка от 500 000 лв. Това ще засегне и големите строителни и инфраструкторни проекти, чиито стойности надхвърлят значително посоченото ограничение. Така ще могат да се издават само банкови гаранции като обезпечения над определената от промените сума. Създават се и предпоставки за господстващо положение на банковия сектор, като ще му бъде дадена пазарна ниша за сметка на застрахователите и изпълнителите по ЗОП. Години наред чакахме законът да допусне използването на застраховки „Гаранция“, но сега, вместо да се доближаваме все повече  до западните стандарти, ще бъде наложено ограничение, рефлектиращо върху всички заинтересовани страни.

Защо, според вас, законодателят предвижда подобни промени?

Ивета Кунова: Презумпцията на законодателя е е следната. Банковата гаранция е подробно регламентирана и създава безусловно и неотменимо задължение за плащане. Докато застраховка „Гаранции” предполага процес на уреждане на застрахователни претенции, който допуска възникване на правни спорове и отлагане на плащанията, което би могло да доведе до пряко засягане интересите на възложителя на поръчката. Това не е вярно. Застраховка „Гаранции“ не създава такива предпоставки, защото – също като банковата гаранция – тя е безусловна и неотменима. Това е заложено и в тръжната документация, и възложителите го изискват. Когато бе въведен този застрахователен продукт в България, бяха поставени много високи изисквания към застрахователите и те отговориха на тях. Създаде се правна сигурност, която включва строга регулация и изискване за презастраховане на рисковете, за да се гарантира задължение за плащане, без възможност за правни спорове. Застраховката „Гаранция“ не бива да бъде подлагана под съмнение. Не бива да бъде нарушаван и баланса в свободната пазарна икономика, но с предлаганите промени ще се случи точно това.

Иван Моллов: Преценката за приемане на тази застраховка като форма на обезпечение е в ръцете на възложителите, които поставят изисквания за предоставяне на безусловно и неотменимо задължение за плащане. Ако гаранцията не съдържа такива текстове, възложителите не би трябвало да приемат застраховки, които не отговарят на тези изисквания. Този похват е широко използван в ЕС, а налагането на ограничения би създало пречки на българските изпълнители изобщо да участват по процедури по ЗОП, защото с поставяне на посочените лимити ще бъдат загубени българските строители. Тук идва и въпросът с възможността на българските банки да осигурят на един конкретен изпълнител толкова големи кредитни линии за гаранции. Определено приемането на такава промяна в ЗОП ще доведе до повече затруднения и ще наруши правния стабилитет, а не обратното. Дори ще лиши българските компании от условията за равнопоставеност, като това в настоящата ситуация с невиждани инфлационни процеси и изключително увеличение на цените, не намирам за допустимо и резонно. Законопроектът предвижда и увеличение на размера на гаранцията за добро изпълнение от 5 на 10%, а това води до обективно допълнителни разходи за изпълнителите, които реално не се предвиждат от възложителите. Ето защо, посочването на този разход като отделно перо в конкурсната документация трябва да е задължително. Не толкова заради конкурентната оценка по този показател, а за да е сигурно, че въпросният допълнителен разход е предвиден в бюджета на проекта от страна на възложителите.

Г-н Моллов, имате ли някакви други притеснения относно предвижданите промени в ЗОП?

Иван Моллов: Основните притеснения са свързани с предвижданото отпадане на възможността възложителите по ЗОП да оценяват предложенията на участниците относно начина на изпълнение. Към момента законът дава възможност на възложителите да залагат показатели за оценка, които да включват и начин на изпълнение. Сега се предвижда на оценяване да подлежи единствено срока за изпълнение. В условията на сложна икономическа и политическа обстановка, ясно се насочва вниманието към качеството на извършваното строителство. Считам, че премахването на ненужната тежест на техническото предложение е положително, но начинът на изпълнение на един строителен обект може да свидетелства за качества на изпълнителя и за качество на предстоящото строителство. Затова е добре да бъдат въведени обективни показатели, които действително да измерват качеството. Срокът следва да се оценява, само ако има стойност за възложителите. При положение, че възложителите залагат минимален и максимален срок, извън които участниците не могат да се разпрострат, съществуването и оценката на този показател не дават никаква добавена стойност. Предвиждат се промени в и чл. 107 на ЗОП, съгласно които възложителите няма да отстраняват участник, когато констатираните недостатъци не променят по същество фактите относно съдържанието на офертата. Това създава нови предпоставки за субективно оценяване и допускане на предложения, които страдат от съществени пороци. Преценката за това кое променя по същество фактите може да бъде субективна, а цялостната концепция на законодателството в областта на обществените поръчки и разходването на публични средства е гарантиране на обективизъм.

 

Публикувано в :: Застрахователни новиниИзбрани

Тагове::