Последвайте ни в Twitter Вижте видеото ни в YouTube

Европейските застрахователи с 6 препоръки към ЕП и ЕК за подобряване качеството на законодателния процес

Insurance europe

Застрахователната индустрия в Европа, чрез Европейската застрахователна и презастрахователна федерация Insurance Europe, активен член на която е АБЗ, отправи към новоизбрания Европейски парламент и новосформираната Европейска комисия призив за „нов старт“ в законодателния процес, за да може приеманите на ниво ЕС хармонизирани регулации в областта на застраховането реално и ефективно да постигат целите си за по-добра защита на потребителите, без това да се отразява в излишна степен негативно на бизнеса на застрахователите.

Текущите регулаторни процеси на ниво ЕС страдат от много недостатъци и не винаги имат смислени резултати – това се признава и от новосформираната Европейска комисия (ЕК) в нейните програмни документи. Оповестените планове на новата ЕК включват заявка за прилагане на принципа „едно вътре, едно вън“ към законодателния процес и прокламират, че всяко ново законодателно предложение ще се основава на доказана необходимост, на широки консултации и на задълбочена оценка на въздействието. Това е добър старт, но ще е нужно е да се направи много повече, за да се гарантира, че приеманите с най-добри намерения хармонизирани ЕС регулации няма да бъдат вредни едновременно и за бизнеса, и за потребителите, както нерядко се случва досега.

В тази връзка Insurance Europe, която чрез членуващите в нея 37 национални застрахователни асоциации представлява застрахователи и презастрахователи, формиращи около 95% от общия европейски премиен приход, аргументирано отправи в  послание към Европейския парламент и новата Европейска комисия шест групи препоръки за гарантиране на по-последователен, резултатен и качествен законодателен процес, а именно:

Да избягват чести регулаторни промени,

да поддържат регулаторната рамка възможно най-стабилна и да я променят само когато това е доказано необходимо и води до реални ползи за потребителите. Да правят задълбочени предварителни анализи, за да се гарантира, че всяко ново хармонизирано законодателство (от нива 1, 2 или 3) ще е подходящо за целта си още от самото начало. Да не разчитат на подхода „проба и грешка“, тъй като произтичащото от него некачествено законодателство често не успява да постигне целите си и води до неочаквани и нежелани последици, вкл. до скъпо струващи последващи изменения, допълнения и тълкувания. Да не използват „бързи поправки“ и други временни и конюнктурни решения, които често са необмислени и създават сериозна административна тежест и разходи за бизнеса, без при това да осигуряват реални ползи за потребителите – често дори допълнително объркват и затрудняват потребителите и намаляват доверието им в системата.

Да избягват създаването на правна несигурност

и да избягват правни несъответствия в регулациите, с които индустрията трябва често да се справя, при това с големи усилия и на висока цена. Да не се поддават на изкушението за бързи политически постижения, за сметка на качеството на новите нормативни правила, с идеята, че правилата могат да бъдат подобрявани чрез бъдещи изменения или че мерките от ниво 2 или 3 биха могли да отстраняват недостатъците от предходните нива – това води до скъпоструващи грешки, цената на които в крайна сметка отново се плаща от потребителите. Да осигуряват и да разпределят правилно обективно необходимото време и ресурси за съдържателни консултации с всички заинтересовани страни, тъй като опитът и експертизата на застрахователната индустрия могат да помогнат за изработването на висококачествено законодателство, с максимална правна сигурност, стабилност, безспорност и яснота.

Да избягват създаването на несъответствия,

припокривания и дублиране на правила и да не разработват законодателство „на парче“, без да преценяват евентуалното съществуване и проявление на посочените дефекти. Да оценяват кумулативното въздействие, което предлаганите нови правила биха оказали върху потребителите, наред с вече съществуващите такива и да не създават нови изисквания наред със съществуващите, без да отчитат потенциално пагубния кумулативен ефект от натрупването им. Да провеждат задълбочени тестове сред потребителите, особено във връзка с нови оповестявания и натрупването им със съществуващи такива, за да се гарантира, че новите предложения ще са от полза за потребителите – че ще съответстват на реалните им потребности от информация и на възможността им да я възприемат адекватно така, че да е реално полезна за тях.

Да избягват въвеждането на неподходящи правила

и/или оповестявания, които по-скоро биха заблудили потребителите на застрахователни услуги, отколкото реално да ги защитят. Да не подценяват дълбоките разлики между различните видове финансови услуги, продукти и пазари, тъй като прилагането на еднообразни правила за различни финансови сектори, услуги и продукти или сляпото копиране на правила от един сектор в друг често води до нежелани негативни последици, при това именно за потребителите, които се цели да бъдат защитени. В регулациите, имащи отношение към застраховането, да се приемат само годни за ефективно прилагане подходящи правила, съобразени с особеностите на застрахователната дейност, услуги и продукти.

Да избягват технологично остарелите правила

и да не създават пречки пред про-потребителски ориентираните иновации. Да не налагат изисквания за работа на хартия и други подобни пречки пред ползването на дигиталните технологии. Да създават подходящи и съответстващи на съвременните технологии регулаторни правила, позволяващи на потребителите на застрахователни услуги пълноценно да се възползват от възможностите на дигиталната среда. Да създават гъвкави и приспособими спрямо очакваното технологично развитие и иновациите правила, които да бъдат устойчиви и дългосрочно подходящи в среда на непрекъснато развиващи се цифрови технологии и да позволяват на застрахователите да отговарят адекватно на динамичните нужди и очаквания на потребителите.

Да избягват ненужно кратките срокове

за прилагане/изпълнение на новоприети правила и да не налагат нереалистични срокове, тъй като прибързаните действия често оставят компаниите без достатъчно време за адекватно въвеждане на необходимите промени в техните процеси, вкл. за обучение на персонал, което води до административни затруднения и до ненужно високи разходи за съответствие. Да предвиждат ясни и отделни времеви рамки за разработване на мерки от регулаторните нива 2 и 3 и за внедряването им от индустрията. Да осигуряват преходен период за изпълнение и прилагане от поне една година след публикуването на текстовете от ниво 2 в Официален вестник на ЕС, тъй като е нереалистично да се очаква индустрията да започне прилагането на проекти на текстове, без да има правната сигурност на крайния регулаторен резултат.

В посланието си Insurance Europe заявява, че последователното спазване на изброените препоръки би могло съществено да подпомогне създаването на действително работещи и полезни за потребителите регулации в сферата на застраховането, без при това непрестанно и излишно да се товари застрахователната индустрия с ненужни и непропорционални тежести и разноски за съответствие, от което в крайна сметка губещи са именно потребителите. Настоящият подход в ЕС за създаване и налагане на регулации влияе негативно на способността на застрахователите да им предоставят разнообразието и качеството на услугите, които последните биха могли разумно да очакват, при съответната възможно най-добра цена.

Целия документ на Insurance Europe в оригинален вид можете да прочетете тук. 

Сподели ако ти харесва:Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Reddit
Reddit
Tweet about this on Twitter
Twitter

Публикувано в :: ЗастрахованеЗастрахователни новини