Последвайте ни в Twitter Вижте видеото ни в YouTube

Защо да си направим здравна застраховка

Или как срещу по-малко пари, отколкото внасяме в НЗОК, да получим повече услуги

slide1Доброволното здравно осигуряване, което вече се нарича Здравна застраховка е на път да се превърне в единствения начин за осигуряване на достъп до адекватна медицинска помощ в България. Растящият дефицит в бюджета на НЗОК, неизменните доплащания за всякакви услуги, за които вече сме платили, внасяйки редовните си вноски в здравната каса, и на моменти невъзможният достъп до каквито и било здравни услуги „по каналния ред“ убеждават все повече българи да се обърнат към допълнителното осигуряване, или застраховане. Поредният конфликт между лекари и институции, който избухна през последната седмица за бюджета на Здравната каса, доказва огромните проблеми в общественото здравеопазване и показва множеството пречки пред това да имаме достъп до нормални здравни услуги след заплащане на задължителните си осигурителни вноски. Парадоксален, но любопитен е фактът, че здравната застраховка, която е допълнителен разход, може да излезе по-евтина от задължителната вноска, която плащаме ежемесечно към НАП. Единственото неприятно в случая остава задължението за плащане към държавата, което е регламентирано със закон.

Задължителното здравно осигуряване, основано на солидарен принцип, се оказва неприложима за българската държава практика, въпреки безспорните положителни черти на идеята. Очевидно е, че

общественото здравеопазване в България е изпаднало в омагьосана спирала

Неплащането на иначе дължими вноски от голяма част от задължените лица води до тежко недофинансиране на здравната система и влошаване на обслужването. Влошеното обслужване пък не стимулира никого да започне да си плаща задълженията, и вероятно дори кара още повече хора да си спестят този разход. На следващата година дефицитът е още по-голям. Груба статистика сочи, че едва около една четвърт от общото население на държавата ни си плаща вноските за здранеопазване. В средата на август от НАП съобщиха, че едва 40% от българите, дължащи здравни осигуровки, плащат редовно, а над 2 милиона са с прекъснати здравноосигурителни права и нямат право на безплатна медицинска помощ. Около 3,9 милиона души пък се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Това са пенсионери, деца под 18 г., студенти, държавни служители и социално слаби. С тази група обаче съществува друг проблем. Според запознати държавата практически не си внася всички дължими вноски за лицата, които осигурява, и така на практика под 2 милиона души плащат вноски в НЗОК, която трябва да покрие здравеопазването на всичките 7 милиона българи.

В този случай огромният недостиг на пари от НЗОК, с които да бъдат финансирани лечението и профилактиката на хората, нуждаещи се от медицинска помощ, е неизбежен. Именно огромният дефицит стана миналата седмица повод за остър спор между Българския лекарски съюз и ръководството на НЗОК за бюджета за 2014 година. Представеният бюджет предвиждаше 200 милиона лева дефицит, въпреки че правителството е поискало да има 104 милиона лева излишък. Заради очертаващия се дефицит касата обяви, че ще плаща до 80% от изработените пари в болниците, като за повечето клиники този процент е около 50. От своя страна докторите обявиха, че ще искат от пациентите да си доплащат останалите 20 %. Представителят на пациентските организации Иван Димитров каза, че пациентът не е заложник на системата и това би било престъпление срещу болните. Медиците дадоха срок на управляващите да вземат решение за актуализация на бюджета през тази година до 8 ноември. Ако това не се случи, лекарите ще протестират, като формата и видът на стачката ще бъдат определени допълнително.

Въвеждането на която и да е от горепосочените практики очаквано ще ощети най-много пациентите. В най-неизгодна позиция вероятно ще се окажат тези, които редовно са си плащали здравните вноски. Резултатът от регулярното внасяне на пари в здравната каса, чиято обща сума обикновено далеч надминава стойността на всички получени от касата услуги, ще е ново доплащане. Или пък стачкуващи лекари и липса на достъп до здравна помощ.

В такъв случай

редовните платци с пълно право ще се чувстват изиграни, и на практика ще са.

Повечето, всъщност, се чувстват така и в момента. За човек, работещ на пълен работен ден, загубата на половината от този ден за посещение на лекар, възползвайки се от правото си на обществено здравеопазване, е неприемливо. За да се убедим в това, ще проследим обичайния „канален ред“.

Оплакване – Личен лекар (само в приемното му време) – Изчакване на опашката пред кабинета на личния лекар (обикновено не записват часове, нареждаш се и чакаш, по ред на пристигане) – Потребителска такса – Направление (обикновено достъпно само през първата половина на месеца) – Посещение на специалист (в голяма част от случаите отново няма възможност за записване на часове и се процедира по реда на пристигане).

Това е основният ред, за да се доберем до преглед при някакъв специалист, за често срещани и при сравнително леки заболявания, за които не са необходими купчина допълнителни и скъпи изследвания и специалистите за които не се броят на пръсти. За по-тежки случаи ни остава да се молим да не ни сполетяват, тъй като схемата се усложнява.

Тромавата процедура по посещение на лекар е парадоксално явление. Мнозина се оплакват, че свършването на някаква административна работа в община, банка или друга администрация е тромаво и отнема време. В болницата нерядко това е още по-тромаво и отнема още повече време. И е парадоксално, че тази „хватка“ се прилага върху хора с проблем, отишли да търсят помощ.

Системата обаче е такава. И загубите са много.

Времето е най-малката от тях. То обаче е неразривно свързано и със самото здраве. Колкото повече се отложи прегледът, толкова повече състоянието на болния ще се влоши. А за здраве няма мерна единица. И трето, времето все пак е пари. Да предположим грубо, че за да отиде на лекар, на един работещ човек на пълен работен ден, плащащ редовно осигуровки, е необходимо да си вземе половин ден отпуск, или 4 работни часа (някога са по-малко, но може да е нужен и цял ден). Това отсъствие на практика е неплатено, а надницата за половин ден – изгубена. При средна заплата за страната от около 800 лв към август тази година по данни на НСИ, при 20 работни дни в месеца, това прави около 40 лв заплата на ден. Тоест, посещението на лекар ще ни струва средно около 20 лв. Плюс потребителска такса, плюс транспортни и други разходи, в зависимост от града, в който живеем. Разходите за лекарства след това са отделно перо в бюджета, като те могат да бъдат увеличени, ако болестта се е усложнила заради забавено обслужване.

Към тези разходи не бива да изпуснем и плащаните задължителни здравноосигурителни вноски, които ни осигуряват това екзотично преживяване. На месец вноската е общо 8 % от осигурителния доход, от които 40 % се плащат от осигурения и 60 % от работодателя. При средна заплата 800 лв за разболелия се служител всеки месец в касата влизат 64 лв, от които 25 се удържат от неговата заплата, а другите 39 дава работодателят. Дори при по-ниска заплата, минималната здравноосигурителна вноска е 16,80 лв на месец.

Тези прости и груби изчисления показват неподозирано големите суми, които даваме регулярно за достъп до някакво здравеопазване. Качеството на услугите в повечето случаи е незадоволително. Наистина, осигурените са изиграни. Или както биха казали повечето – „прецакани“.

За съжаление изходите от тази ситуация не са много. Справедливо решение практически няма.

Добрата новина е, че все пак има начин да получим адекватна помощ.

Лошата е, че ще трябва да си платим за това.

Едно от малкото останали решения, с цената на допълнителни, но в повечето случаи оправдани разходи, остава сключването на здравна застраховка.  Предимствата й се изтъкват във всяка оферта на застрахователна компания. Основните са бърз и улеснен достъп до специалисти. В зависимост от избрания пакет услугите се разширяват, като може да се осигури специално отношение към конкретния пациент, лечение в предпочитани болници и при предпочитани специалисти, покриване на разходи за лекарства и дори лечение в чужбина. Не на последно място е помощта при организирането на посещенията при лекар и настаняването в болница. Или иначе казано – адекватна реакция, която е от жизнено значение за всеки болен човек.

Въпреки че адекватното отношение би трябвало да е най-малкото, гарантирано от плащането на задължителните осигуровки, се налага да си го доплащаме.

Оказва се обаче, че този допълнителен разход, може да е дори по-малък от регулярните вноски, които ежемесечно и ежегодно наливаме в НЗОК. В зависимост от избрания пакет и покритие, цената на здравна застраховка може да е между 12 и 60 лв на месец. Многообразието от предлагани продукти на пазара е огромно – можете да сключите индивидуална, семейна или пък фирмена застраховка. Затова, за да получите оферта, подходяща за вашия случай, е необходимо да се свържете със застрахователен брокер, който ще бъде ваш съветник и посредник. Независимо дали можете да отделите по-голяма сума за най-добрите специалисти и технологии или пък можете да си позволите само минимален разход, едно е гарантирано – адекватната реакция при нужда. И тъй като задължителните плащания не ни я гарантират, ни остава да се обърнем към допълнителните услуги.

Не на последно място, със сключването на здравна застраховка можете и да спестите пари. Вноските за доброволно здравно осигуряване могат да бъдат приспаднати от общата годишна данъчна основа и така да намалите данъците си.

За да получите повече информация за здравните застраховки, предлаганите пакети и цени, можете да се свържете с консултантите на Инстрейд застрахователен брокер или на сайта дзо.com

Сподели ако ти харесва:Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Reddit
Reddit
Tweet about this on Twitter
Twitter

Публикувано в :: ЗастрахованеЗастрахователни новиниИзбрани

Тагове::